ВСИЧКО...
–Здравей, как си?
–Зле съм. Мисля, страдам и се мъча.
Изгубих всичко и не зная дали ще мога да го върна,
всичко, що ме караше да съм щастлив го няма вече.
Наистина не зная що да правя…
–Какво е туй нещо, толкоз скъпо и специално,
което си изгубил и сега те кара да умираш?
–Всичко! Моето прекрасно ангелче си тръгна!
Ангелчето, което ме караше да се усмихвам и мечтая,
да сънувам и обичам - нея сега я няма.
Едничката ми тя - аз нея си обичах и продължавам да обичам,
без нея аз умирам, но продължавам и винаги ще я обичам.
–Каква пък е тази неземна изкусителка,
завладяла твоето сърце и покорила мисълта?
–Единствена и неповторима! – моята любима.
Скъпата ми тя – аз друго, освен нея, не мога да видя.
На всеки ъгъл е само тя – виждам я и се затичвам –
но само привидение е било и аз пак примирам.
В съня ми само тя – виждам я и се затичвам –
но щом протегна ръка към нея - тя изчезва…
С глас като на пойна птичка – щом го чуя ме кара да политам;
с усмивка, като летен дъжд - кара ме всичко лошо да забравям;
с очи като смарагд – полиран до съвършенство - блестят и ме озаряват,
погледа ѝ като нежно майско слънце, сърцето ми любящо сгрява и ме извисява.
–Ами не спирай да я обичаш!
Всичко изгубено, някой ден ще се намери
и отново ще да те зарадва.
–Разбира се, че няма да спирам!
Не че бих могъл ако опитам, но не искам.
Без любовта си към нея аз съм нищо;
като влюбена душа и страдащо сърце във чуждо тяло
аз не знам какво да правя, на къде да тръгна…
–Тръгни на там, къде е любовта ти – след нея.
Независимо къде те отведе, ти ще си щастлив,
да чувстваш и да виждаш своя ангел отново близо.
–Да, така и ще направя! Ще бъда винаги наблизо;
когато ме повика – ще се отзовавам;
когато ме погледне, аз ще се усмихвам;
когато ме прегърне, аз ще я притисна и ще се разплача;
а когато пък си тръгне - ще стоя и ще се взирам
там в далечината и ще я чакам отново да се върне…
–Ще бъдеш ли щастлив така?
–Ще бъда щастлив ако знам, че ме обича;
където и да е, тя винаги ще има специално място в моята душа.
Да, ще съм щастлив, когато го изпълва,
а когато не е там – ще си мисля и ще ми липсва.
–Ами ти? Душата ти няма ли да изгори?
–Не! Не, няма да изгори –
докато тя е до мен, аз ще съм във рая!
Когато не е, ще страдам, ще си мисля и ще мечтая…
–Ами сърцето ти тогава, какво ще стане с него?
–Какво ще стане с него аз не зная.
Сърцето ми винаги ще бъде на специално място,
където аз нямам власт и мога само да се надявам,
защото сърцето ми…сърцето ми е само нейно!
Към "Всичко...II"
и отново ще да те зарадва.
–Разбира се, че няма да спирам!
Не че бих могъл ако опитам, но не искам.
Без любовта си към нея аз съм нищо;
като влюбена душа и страдащо сърце във чуждо тяло
аз не знам какво да правя, на къде да тръгна…
–Тръгни на там, къде е любовта ти – след нея.
Независимо къде те отведе, ти ще си щастлив,
да чувстваш и да виждаш своя ангел отново близо.
–Да, така и ще направя! Ще бъда винаги наблизо;
когато ме повика – ще се отзовавам;
когато ме погледне, аз ще се усмихвам;
когато ме прегърне, аз ще я притисна и ще се разплача;
а когато пък си тръгне - ще стоя и ще се взирам
там в далечината и ще я чакам отново да се върне…
–Ще бъдеш ли щастлив така?
–Ще бъда щастлив ако знам, че ме обича;
където и да е, тя винаги ще има специално място в моята душа.
Да, ще съм щастлив, когато го изпълва,
а когато не е там – ще си мисля и ще ми липсва.
–Ами ти? Душата ти няма ли да изгори?
–Не! Не, няма да изгори –
докато тя е до мен, аз ще съм във рая!
Когато не е, ще страдам, ще си мисля и ще мечтая…
–Ами сърцето ти тогава, какво ще стане с него?
–Какво ще стане с него аз не зная.
Сърцето ми винаги ще бъде на специално място,
където аз нямам власт и мога само да се надявам,
защото сърцето ми…сърцето ми е само нейно!
Към "Всичко...II"
0 коментара